Предложението да се ходи групово в Индия беше провокирано от произхода на Суапнил (приятелят на приятелка), и нейното решение да види родината му. Останалите неусетно заключихме, че няма как да изпуснем шанса да посетим страната, щом ще бродим с местни, защото Невенчето имаше връзки из цяла Индия. Никога не бях си мечтала да посетя тази държава …
Решението ми да отида в Перу взех на случаен принцип, както всъщност се ръководя и в живота. Знаех само, че искам пак да се върна в Южна Америка, защото ми липсваха ламарините, петлите, прасетата, прясно изцедените сокове, ламите и пътуването на стоп. Сега се бях наточила освен това и за гурме туризъм и нямах търпение …
Пристъпвайки прага на училището в градчето ми Ла Манá, се вълнувах поне толкова, колкото когато за първи път бях ученичка в Красна поляна. Вероятно даже е било повече, защото като първокласник нямам много спомени, освен че бяхме 32 деца в клас и имаше двама Ивановци, на единия от които, викахме „Иван Дебелия“. Както знаете, в …
Набавянето на врата за стаята ми мога с чиста съвест да обявя за върхова точка на живота ми в Еквадор (Как НЕ ме чакаха на гарата в Еквадор) Все пак през четирите месеца в тази страна, ми се случиха и други хубави неща. Едно от тях беше, че със Зои не спирахме да пътуваме при …
Пътуването върху тир в Колумбия от предишната ми история “Върху тир в Паломино – как да не правите в Колумбия” oпределено вдигна високо адреналиновата летва и вече се чудех как да я надскоча. Не чаках дълго. Този път беше различно превозно средство – не толкова екстравагантно, но пък ме хвана повече страх. Причините бяха две: …
Еквадор завинаги остава в сърцето ми като най-страхотното приключение, което ми се е случвало, но ако трябва да степенувам отделните случки, Колумбия уверено печели, защото на няколко пъти (след преосмисляне на изживяното) се оказва, че едва сме оцелели. Та… След като с вярната ми другарка състопаджийка Зои се озовахме в страната на Пабло Ескобар и …
Когато се качих на aвтобуса от Кито до градчето, където щях да преподавам английски език няколко месеца, нямах идея какво ме очаква. Представете си, отивах съвсем сама в централен Еквадор, където теорeтично трябваше да ме чакат на гарата и да ме заведат в бъдещия ми временен дом. Е, не се случи точно така, но пък …
С Гери имахме 3 дена за бродене и решихме, че трябва да се скита из Врачанския Балкан. Както винаги план нямаше. Въртеше се бегла идея да спим на хижа Пършевица и следователно най-логично трябваше да стигнем първо до Враца. БДЖ-то ни зовеше. Тръгнахме петък след работа, за да може максимално да се насладим на некацания …
Ако някой не е разбрал, става дума за дългия път от Градина до любимата Круша. Идването ми от Камен бряг до Бургас, както съм описала в другата история, беше примесено от румънски ентусиазъм, българска апатия с щипка загриженост, руски егоцентризъм и на края таксиметров шофьор (последното говори само́ за себе си). Сега тръпнех какво ме …
Когато решихме да бродим из Странджа с Гери, вече знаех, че ме очаква приключение. Тя е от онези забележителни и открояващи се хора, които просто привличат себеподобни и следователно одисеята е сигурна. Дали ще се запознаете с местен рибар приличащ на Хемингуей, който е познавал Фидел Кастро или пък повелителят на дивия чесън ще ви …